Плевен – град с богато и съхранено културно и историческо наследство, което датира още от края на петото хилядолетие преди новата ера. Многобройните археологически находки свидетелстват за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. По време на османското владичество Плевен запазва българския си облик, благодарение на построените църкви, училища, мостове и обществени сгради. През 1825 година тук отваря врати първото светско училище, а 15 години по-късно и първото девическо училище в България. През 1865 година се полагат основите на болничното дело, когато Мидхад Паша изгражда първата болница с 40 легла. В средата на 90-те години на 20-ти век плевенската болница се превръща в най-голямото лечебно диагностично заведение в страната. Голямата леглова база, квалификацията на лекарите и профилираните клинични звена, създадени през годините в болницата, създават предпоставка за откриването на медицински факултет в Плевен. Създадената специализирана и профилирана медицинска дейност с 40 отделения и 13 сектори е основа за формирането на бъдещите катедри. На 1 март 1974 г. е създадена първата катедра по неврология и неврохирургия, а през есента на същата година започват редовните учебни занятия. Следващите пет години се разкриват още 24 катедри, 14 от които клинични. Развитието на медицински факултет в Плевен през първите години от неговото съществуване се очертава от три главни направления – учебно-преподавателска, лечебно-диагностична и научно-изследователска дейност.

Подготовката за изграждане на медицински факултет в Плевен датира от началото на 1974 година. На първи февруари същата година проф. Кючуков е назначен за първият декан на факултета, който тогава е в структурата на МА-София, а след преименуването на факултета във Висш медицински институт през 1979 година – за негов ректор. Приоритетите в дейността му са създаване на материална база на Медицинския институт, кадрово окомплектоване на катедрите, осигуряване на клинична база за провеждане на практическите занятия по клиничните дисциплини и създаване на условия за развитие на научно-изследователската дейност. Под умелото ръководство на ректора и с усилията и ентусиазма на първите преподаватели през учебната 1974/1975 година започва занятия първият випуск от 250 студенти на висшето училище. Построява се също студентско общежитие с 250 легла, а с труда на преподавателите и студентите – модерна спортна зала и четири лекционни аудитории.

Вторият етап от развитието на Медицинския факултет в Плевен започва на 1 януари 1979 година, когато с решение на Министерски съвет той прераства във Висш медицински институт като се интегрира с Първостепенна окръжна болница. По този начин се създават по-добри условия за лечебно-диагностична и учебна работа. Ръководството на отделенията се поема от ръководителите на катедрите по клиничните дисциплини. Създава се единно счетоводство и ръководство на административно-стопанската дейност. На 5 септември 1980 година е първата промоция на дипломираните лекари от първия випуск на института. В продължение на повече от дванайсет години – до 1986 г., проф. Кючуков посвещава всичките си сили на бързото изграждане и укрепване на Медицински институт в Плевен.

През следващите години историята на университета се бележи от първенство и новаторство.

През м. юни 2007 г. е разкрит уникален за Източна Европа и на Балканския полуостров Телекомуникационен ендоскопски център с експериментална операционна зала и виртуална зала с тренажори. Центърът е оборудван с високотехнологична апаратура, която е най-модерната в сферата на ендоскопската хирургия. Изградени са две учебни амфитеатрални зали с аудиовизуална конферентна мрежа за връзка извън страната. Системата позволява постоянна връзка между хирурга по време на хирургическата интервенция, конферентните и операционните зали, както и центровете за диагностика и терапия в страната и чужбина. Всичко това дава уникална възможност на студенти, докторанти и специализанти за обучение с авангардна апаратура. Във фоайето на Телекомуникационния ендоскопски център е разположена уникалната и единствена по рода си Експозиция „История на минимално инвазивната хирургия“, в центъра на която е изложена миниатюра на роботизираната система Da Vinci. Реализирането на експозицията е посветено на отбелязването на четири важни годишнини: 25 години от първата минимално инвазивна операция, осъществена в гр. Плевен през м. март 1993 г.; 10 години от откриването на първия в Югоизточна Европа Телекомуникационен ендоскопски център ТЕЛЕЦ към МУ-Плевен през м. юни 2007 г.; 10 години от въвеждането за първи път на роботизираната хирургия в Югоизточна Европа и в България от екипа на проф. д-р Григор Горчев, д.м.н. през м. януари 2008 г. и 5 години от въвеждането за първи път на понятието „хирургия без скалпел“ чрез лечение на солидни тумори с апарат за високо интензивен фокусиран ултразвук (ХАЙФУ) в България и Югоизточна Европа през м. декември 2012 г.

2014-та година е знакова за висшето училище в Плевен с откриването на четвърти факултет по фармация. Факултетът по Фармация е разкрит с Решение на Народното събрание от 30 март 2016 г. в структурата на Медицински университет – Плевен.

Понастоящем висшето училище има стабилна структура от четири факултета – Факултет „Медицина”, Факултет „Обществено здраве”, Факултет „Здравни грижи” и новоразкрития Факултет „Фармация“. Медицинският колеж и Департаментът за езиково и специализирано обучение също са основни звена в структурата на висшето училище. Най-младото звено е Научноизследователският институт. Университетът провежда обучение в 14 специалности, по 4 магистърски и 10 бакалавърски програми в 4 професионални направления – медицина, фармация, здравни грижи и обществено здраве.

За своята 50-годишна история Медицински университет – Плевен (МУ-Плевен) се развива динамично, откроявайки се на картата на висшето медицинско образование у нас и в Европа със съвременния си облик на водещ образователен и научноизследователски център, привличащ все повече български и чуждестранни студенти. Приоритети в дейността на висшето училище са развитието на минимално инвазивната и роботизираната хирургия, телемедицината и 3D медицината, персонализираната медицина и биопринтирането. Висшето училище изгражда висококвалифицирани медицински и здравни специалисти, подготвени да посрещнат предизвикателствата на съвременното здравеопазване и да предложат най-добрата здравна услуга и грижа за пациента. За целта, Университетът постоянно въвежда високотехнологични образователни инструменти. Част от дигиталното портфолио на МУ-Плевен е образователната платформа Lecturio с над 400 интерактивни 3D модела на анатомия, 6500 видео лекции, 20 000 въпроса за проверка на знанията и 4000 въпроса за клинични случаи, създадени от световноизвестни преподаватели от водещи университети като Харвард, Йейл, Джон Хопкинс; 3D медицинска маса за виртуални дисекции; студио за виртуална реалност с 360-градусово наблюдение над операционната зала; 3D студио за демонстрации на Хирургия на живо; студио за обучение с холограмни изображения; студио за добавена реалност и лаборатории по телепатология, 3D принтиране и биопринтиране.